May 25, 2020, 3:53 PM

Неизбежност

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Тихи думи

Нежни струни

Ухание на близост

Прегръдка от дихание

Свитост на чакащо море

Безмълвното ридание

На тъмен въздух

Сухи устни

Неразкрита хищност

Неразлистени албуми

Неизказано признание

Неразсветващо небе

Парещи очи

Без оправдание

Страстен задух

Разстояния от древност

Любов изпълваща

С усещане за вечност

Времето наоколо свисти

А болката без свян кърви

В бушуващо сърце

И огнената безсловестност

На безтегловна сила

В несигурни ръце

Като криле от огън

И прелитащи коне

През разтреперана луна

В желание

За неизбежност

Удрящи се до стенание

Жадуващи милостта сърца

Разбити в отчаяние

Впити в бурени

Разсичани в звезди

Водопади красота

Не, не мога да го спра

 

 

17.05.2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© М В All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...