Неизживяно
Нека изживеем този миг.
Кратък, пълен със наслада.
Чуй и онзи силен вик –
да, и щастието страда.
Прегърни ме – силно ме стисни
и не си помисляй да ме пускаш,
тихо и звездите погледни,
устните ми бавно вкусваш.
Не, не трий сълзите ми сега
и не ме успокоявай даже –
утре с друг ще съм в нощта,
но сега мигът е важен.
И притварям устни пак –
здраво стискай ми ръката,
да боли от сила чак –
болката ми е позната.
Погледни ме с тез очи
и на входа целуни ме.
Важни бяхме аз и ти...
А сега те моля – забрави ме!
© Яна All rights reserved.
