vixi (Яна)
125 11
Jan 22, 2009, 11:38 PM

Неизживяно 

  Poetry
567 0 4

Нека изживеем този миг.

Кратък, пълен със наслада.

Чуй и онзи силен вик –

да, и щастието страда.

Прегърни ме – силно ме стисни

и не си помисляй да ме пускаш,

тихо и звездите погледни,

устните ми бавно вкусваш.

Не, не трий сълзите ми сега

и не ме успокоявай даже –

утре с друг ще съм в нощта,

но сега мигът е важен.

И притварям устни пак –

здраво стискай ми ръката,

да боли от сила чак –

болката ми е позната.

Погледни ме с тез очи

и на входа целуни ме.

Важни бяхме аз и ти...

А сега те моля – забрави ме!

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Редно е да има някаква последователност с това "сега".

    Не трии сълзите ми сега - а сега забрави ме... тъпо е, финалът ще седи по-добре с с после, утре или квото и да е, но не може да е сега.

    И "устните ми бавно вкусвай" няма ли да е по-добре?
  • Писано е с чувство!Много ми допада този лек стил.
    Поздрав!
  • Хареса ми!
  • О! Страхотно е!... Много ми харесва. Сто на сто ще ти направят забележки, но на мен лично ми харесва.
Random works
: ??:??