nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
May 16, 2018, 8:59 AM

Неизменно 

  Poetry » Other
338 1 1

Излишък от спомени в последни дихания,
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал,
тъга в отпечатъка пясъчен легнала.
Каквото прибрал си - неизменно умира,
а дълбокото дъно е всъщност пустиня.
Но нямам страх да прегърна бездната в теб.
Аз те обичам, море!

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??