Apr 12, 2017, 1:50 PM

Неизплакана

  Poetry » Love
537 2 4

 

Криеш ме,  от себе си дори,
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря... да ме вае.

Криеш ме, но аз съм в твоя дъх,
издишваш ме болящо в самотата,
изкачваш смело сам  пореден връх,
и стискаш във окото си сълзата.

Оставам неизплакана... нали?
Застинала в студената реалност!
А истината в мислите крещи,
живота ни един без друг... формалност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!
  • Неземна, мъжките сълзи текат навътре. Посоката е само една – към сърцето! И ти си го почувствала истински, защото да си неизплакана, означава да си обичана! Поздравления за стиха!
  • Без любов, не се живее и трябва да я показваме. Поздрави, Неземна!
  • Почти живот за още малко!🐎

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...