Неизплакана
Криеш ме, от себе си дори,
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря... да ме вае.
Криеш ме, но аз съм в твоя дъх,
издишваш ме болящо в самотата,
изкачваш смело сам пореден връх,
и стискаш във окото си сълзата.
Оставам неизплакана... нали?
Застинала в студената реалност!
А истината в мислите крещи,
живота ни един без друг... формалност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
