Ти знаеш ли как ти личи, когато си плакала?

Плътта по скулите като тесто е бухнала.

Отдавна втасала, тъй дълго чакала

да бъде искана,

                 да бъде вкусена.

И в рехавата светлина на уличните лампи

сякаш взирала си се безброй години.

Да мине той и да поспре за малко,

да те погледа.

             После да отмине!

И стъпките му бавно да заглъхват

до утрешното му среднощно свиждане.

И още повече очите ти да бухват,

изпращайки го с неизречено

                  "довиждане".