Неизвестност
Капка по капка изтичаш сигурно по мен
от самоединство на... на хиляди отделни думи,
толкова неузнаваемо ще бъда променен -
остатъци с неизвестни рисуват образа ми.
И най-голямата от всичките е тя -
въпросителна, самотна и непоколебима,
огледалото на моята оголена душа.
От хилядите грешки дали е победима?
Загубеният може ли да опрощава -
отговор предполагаем и никога не е един,
без път един докрай да продължава,
без вяра да поглъща греха неопростим.
Ще следвам подчинено жаждата последна -
поток метежен, давещ вече сигурно и мен,
ще пия невъзможната любов, за мене неотредна,
без избор и без теб да съм предопределен.
© Валентин Илиев All rights reserved.
