May 14, 2008, 9:06 AM

Неизвестност 

  Poetry
992 0 8
 

Капка по капка изтичаш сигурно по мен

от самоединство на... на хиляди отделни думи,

толкова неузнаваемо ще бъда променен -

остатъци с неизвестни рисуват образа ми.

 

 

И най-голямата от всичките е тя -

въпросителна, самотна и непоколебима,

огледалото на моята оголена душа.

От хилядите грешки дали е победима?

 

 

Загубеният може ли да опрощава -

отговор предполагаем и никога не е един,

без път един докрай да продължава,

без вяра да поглъща греха неопростим.

 

 

Ще следвам подчинено жаждата последна -

поток метежен, давещ вече сигурно и мен,

ще пия невъзможната любов, за мене неотредна,

без избор и без теб да съм предопределен.

© Валентин Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??