Неизвървян е пътят ми към изгрева
Не се завръщай в задъхано безвремие.
Аз не искам да съм пак мечтана.
Недей ме спомняй в отминало съвремие,
като листопад по горската поляна.
Аз съм вече песен. Писана балада,
която да те топли, ако си студен.
Аз не съм оная струна от старата китара,
която ти мълвеше ден след ден.
Падна в мен последната надежда,
затихнала като нощен водопад...
И тая нощ във водите ù ще се оглежда
моят изгрев, непознат за тоя свят.
Не се завръщай припаднал от безумие.
Аз не искам да съм повече любима.
Не ме търси сутрин по разсъмване,
изгревът за мене отдавна е отминал.
© Ди All rights reserved.
