НЕИЗЯЩНО
Това няма да бъде изящен куплет.
За онези хора ще пиша -
обикновени и незабележими,
като мен, може би като теб,
за които трудно се редят рими.
Ония с мазоли по дланите,
ония - невзрачни и тихи,
за които малко се пише.
Които не шумят около себе си,
които са толкова уморени,
че не им стига времето
да четат изящна поезия.
Те не са на "ти" с римите,
но правят хляба и сиренето.
Те рядко мислят за себе си,
защото мислят за трактора,
за кравите, за нивата,за зрънцето
и за обувките на децата си.
Те няма нужда да галят вятъра -
той без милост дълбае бръчките.
Те не се прехласват по слънцето-
то просто прежуря лицата им.
И не се вглеждат в звездите,
защото дълбоко спят уморени,
когато те на небето блещукат.
Те не рисуват морето, вълните,
защото докато ловят рибата,
остаряват или остават сред тях.
Те не рисуват кървави залези,
защото работят от изгрев до кръв.
Те не търгуват с бели илюзии,
а погребват жертвите на белия прах.
Те не се вглеждат във птиците,
те са като мравките и пчелите.
Те не пишат стихове за сърцето,
но имат красиви и големи сърца.
Те не крачат през трупове,
но и на мравката път струват.
Те не са точно хората на изкуството
и около тях няма аплаузи,
но не са и изкуствени хора.
Тяхната муза често е нуждата,
но те няма да те подминат,
когато сломен паднеш на пътя.
Те няма гладен да те оставят,
а с теб ще споделят залъка.
Те не се бият в измислени битки
защото ежедневно и честно,
наяве се борят за хляба си.
Те са онези, които маниакално-
интелектуално-гениалните
ненаситно-алчни недоносчета,
с червено-синя кръв във вените
клептомански-безсрамно ограбиха
и натикаха в мрачните трюмове.
Да, те може би не четат поезия,
но те са на земята потта и сълзите.
И може би не пишат стихове,
но без тях животът не може.
Това са честните,отрудени хора,
нечии майки, бащи и съседи,
на които аз от сърце се покланям.
© Даша All rights reserved.
