Aug 15, 2004, 4:42 AM

нежен дим

  Poetry
1.6K 0 1
търся те в мрака непрогледен,
бродя във безкрая,
ала всеки опит оказва се подледен,
всичко свършва в празната ми стая.

водя се от пеперлива болка
изпълнила докрай моите очи,
посягам към нежната ти сянка,
но всичко изпълва се от дим- уви.

чувствам само топлата милувка
и гласът от празнотата,
проблясва пареща усмивка
и ме целува тишината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Делян Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...