Нежен вулкан
Моят приятел живее отдавна без майка.
Как да напълни с целувки той своя буркан?
Рано отлитна в небето, подобно на чайка...
Често разпитва за нея, в незримото взрян.
Своя баща обожава, почита, че майка
стана му той и опора за син тъй желан.
Бурно пропадаха двамата – болта и гайка,
в неутолимата паст на живот океан.
Тъй любовта им порасна до пъстра мозайка,
с бели и черни зърна им наниза гердан.
Те не увесват глава, нито тъжно се вайкат,
вместо сълзи изградиха си буен фонтан.
Русо момиче, ухаещо свежо на лайка,
носят в сърцата си смели – утеха и блян.
Ангел отваря им нощем вратата си райска,
да ги дари с тъй мечтания нежен вулкан.
© Светличка All rights reserved.
