Нежността на твоите ръце,
целувката на топлите ти устни,
те карат цялото ми същество да затрепти
и всички чувства нежно да избухнат.
Любовта ти ме обгръща,
в прегръдката ти се разкривам,
това в което ме превръщаш,
дълбоко в очите ти съзирам.
Потънала в теб докрай,
душата ми с твоята се слива,
няма вчера, утре - само ти.
Обичам те и съм щастлива.
© Александра Борисова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
