Нежността на твоите ръце,
целувката на топлите ти устни,
те карат цялото ми същество да затрепти
и всички чувства нежно да избухнат.
Любовта ти ме обгръща,
в прегръдката ти се разкривам,
това в което ме превръщаш,
дълбоко в очите ти съзирам.
Потънала в теб докрай,
душата ми с твоята се слива,
няма вчера, утре - само ти.
Обичам те и съм щастлива.
© Александра Борисова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
