Jan 3, 2008, 10:25 AM

Нежна Обич

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Нежно и безумно те обичам, страдам
и се смея във едно, нощите все тебе
чакам, за да стоплиш леденото ми,
без теб, легло.
Искам бавно в сърцето ми да влизаш,
да го изпълваш с радост и със страст,
завинаги във него да останеш, да бъдеш
мойто второ аз.
Опази го, каквото ти го давам и, моля те,
недей да оставяш следи, не оставяй
дори драскотини, не прави така,
че да боли!
Прегърни ме, нека се почувствам силна,
дръж ме в твоите ръце. Нека чувствам,
че те имам и разпалвам чувствата във
твоето сърце.
Стопли ме с думи, недей да мълчиш.
Запали в душата ми огън от нежност
и знай, че докато си с мене, той
ще гори.
Ала внимавай, че паламъка ще гасне
от сълзи.
Гледай ме, когато ми говориш безумно.
Знаеш, че харесвам твоите очи, те са
огледалото към тебе, в което виждам
всички твои черти.
Сега ела да ме целунеш, изпълни
сърцето ми със страст, накарай ме
в небето да политна, забравяйки дори
коя съм аз.
Това е обичта за мене, ако не ти харесва
си върви, ала знай - пак тука ще се върнеш,
обсипвайки живота ми с мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...