Нежна утрин
Слънцето ни сварва голи,
спяща нежност в утринта,
протяга се през сивкавите щори,
и докосва сънени тела.
Нежно по клепачите почуква,
свито в миглите трепти,
съня под ласките му се пропуква,
отварям за живот очи.
И ти си будна, погледите ни се срещат,
усмихваш ми се, двамата мълчим,
главата си до твоята намествам,
хайде още мъничко да полежим.
Гледам те, дори не мигвам,
имаш най-красивите очи,
от устните ти алени отпивам,
ръката ми по тялото пълзи.
Нежна утрин - най-красива си тогава,
гола, сънена до мен лежиш,
гледам те - не ми се става,
искам вечно този миг да продължи.
© Деян Димитров All rights reserved.
