Dec 13, 2013, 8:12 PM

Нежният вятър 

  Poetry » Love
857 0 1

Душата му е паяжина проста,
сърцето му е падащо перо.
Покани ме на гости
със ненаписано писмо.
Но накъде да тръгна?
Какъв адресът беше?
И на коя врата да звънна?
Къде е вятърът ми нежен?

Трепна лъжлива звезда
в небесния бързей -
една стиропорна мечта 
по прозореца стърже.

Тази нощ говори ми
с думи добри или лоши
Имам години,
вече нямам въпроси. 

© Георги Динински All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕЖНО И КРАСИВО ПРОИЗВЕДЕНИЕ!!!!!!РАЗТОПИ МИ ДУШАТА!!!!!!!!! ИСТИНСКА ПРИКАЗКА!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!МНОГО МНОГО МИ ХАРЕСА!!!
    Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!
Random works
: ??:??