Душата му е паяжина проста,
сърцето му е падащо перо.
Покани ме на гости
със ненаписано писмо.
Но накъде да тръгна?
Какъв адресът беше?
И на коя врата да звънна?
Къде е вятърът ми нежен?
…
Трепна лъжлива звезда
в небесния бързей -
една стиропорна мечта
по прозореца стърже.
Тази нощ говори ми
с думи добри или лоши
Имам години,
вече нямам въпроси.
© Георги Динински All rights reserved.
Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!