Плен, затвор, стени от лед -
там мечтаеше за утрешния ден,
защитена, спокойна, но винаги предпазлива,
създаден бе от нея, защото е чуплива.
И точно в този ден, наивна и заслепена,
тя загърби тази преграда, въодушевена.
Студ, болка и малко тъга -
последствията от една голяма лъжа
и сега пак е там - самотна, но жива
в затвора, от нея избран,
с утехата, че поне за малко беше щастлива
и този ден не беше пропилян.