Плен, затвор, стени от лед -
там мечтаеше за утрешния ден,
защитена, спокойна, но винаги предпазлива,
създаден бе от нея, защото е чуплива.
И точно в този ден, наивна и заслепена,
тя загърби тази преграда, въодушевена.
Студ, болка и малко тъга -
последствията от една голяма лъжа
и сега пак е там - самотна, но жива
в затвора, от нея избран,
с утехата, че поне за малко беше щастлива
и този ден не беше пропилян.
© Пенка Ламбева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
