Feb 17, 2010, 10:42 AM

Нежност

  Poetry » Love
1.5K 1 1

Имам нужда от мъничко нежност,
от топли думи и нежни слова.
Имам нужда от твоята ласка
и в прегръдките аз да седя.
От толкова малко имам нужда сега,
толкова мъничка капка в морето е тя.
Тази ласка и мъничко нежност
за мен са скъпи така.
Когато сама съм в нощта,
плаче до болка мойта душа.
За тази капчица малка, една,
от тебе дарена за мойта съдба.
Каква ще е мойта отплата за теб,
за твоето нежно сърце,
и обич,
и ласка,
и нежност,
за тебе са те.
Макар че животът е пълен с лъжи,
и не обич и ласки,
а мъки и маски,
и фалш и тъги.
Нека поне миг да дарим
от малкото обич, останала в нас,
да бъдем част от морето
и частица от нас да е то.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Лазова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....