Неистинска,
гротескно изкривена.
Далеч от всяка истина,
неутешимо озлобена.
Случайна,
незнайно как родила се,
със маска, а зад нея тайна,
жлъч зад гърба си сее.
Аз зная,
че в света край нас я има,
но как без образ аз да я позная
щом много хора носят нейно име?
Има я, тя живее
и хвърля много хора в гроба.
Цветето с отрова ще полее
или името ù да не е Злоба.
© Ваня Йорданова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
