Нека
Погледни ме, прозри ме,
аз съм ти и ти си аз.
Вечното зове ни в безкрайността,
близо сме, нали? Топло е, нали?
Две сърца в едно са слети,
заедно да бъдат са призвани.
Усещаш нали?
Красотата усети, живот в мен вдъхни.
Заедно това сме ние сила, мощ и дух.
Нека полетим към небето синьо,
нека в облаците да се реем.
Нека в морето потопим се, студено е нали,
но не ще го усетиш с мен, уви.
Нека в тревата да играем, цветята да берем,
нека всичко заедно да правим.
Нека, нищо не ще ни раздели, нека.
Нека в този мрачен свят да оцелеем, нека.
© Белослава Танчева All rights reserved.
