Нека бъде
Нека бъде! Утро сияйно
и прохладно. Ветрец да
повее. Слънце златисто
да изгрее и над града
надежда да довее...
Нека бъде! Човека от сън
дълбок да се събуди! И
огледал се в изгрева да
мечтае и да люби - душа
за живот вечен да пробуди!
Ах, нека бъде красота и
любов във всяко сърце!
Нека стане ден светъл и нов!
Деца да играят вън с
протегнати към синьото
небе ръце - аз чувам техните
звънки смехове. Аз надявам се
вяра да посеят в човешкото
сърце. И да крачи човека
смело по своя път!
Сърце свободно широко
да отвори! Братя и сестри
да прегърне и любовта
светла да си върне! И нека
тогаз дойде нощта. Да легнат
спокойни всички честити
сърца. Колко прекрасен
може да бъде света... Да
посрещаме така всеки
нов ден, всяка нова зора!
© Давид Иванов All rights reserved.
