Нека бъде... потоп!
Позволи на потопа да глътне
насъбраните капчуци раздели!
Ураган от бедствия да тътне,
да не среща низ от предели!
Позволи на таз стихия да те докосва,
да разпилее всяка болка приспана…
Нека гледам как страданието просва
върху земята със сълзи постлана!
Прелази по изплаканите друми…
Налей си само чаша забрава…
Не лекуват само ласкави думи -
а чувства изригват със лава!
Природно бедствие сега настава!!
Протегни към мен душата си ранена…
Бързо, какво друго ни остава,
нека пропътуваме през таз Вселена…
~*~*~
Когато стискам силно твоята ръка…
Не ме е страх със теб да умра.
насъбраните капчуци раздели!
Ураган от бедствия да тътне,
да не среща низ от предели!
Позволи на таз стихия да те докосва,
да разпилее всяка болка приспана…
Нека гледам как страданието просва
върху земята със сълзи постлана!
Прелази по изплаканите друми…
Налей си само чаша забрава…
Не лекуват само ласкави думи -
а чувства изригват със лава!
Природно бедствие сега настава!!
Протегни към мен душата си ранена…
Бързо, какво друго ни остава,
нека пропътуваме през таз Вселена…
~*~*~
Когато стискам силно твоята ръка…
Не ме е страх със теб да умра.
© Сиси Валентинова All rights reserved.
