Dec 24, 2017, 2:09 AM

Нека бъде сред нас Светлина!

498 0 1

Има поети които родени са
за да напишат поема една.
После потъват в дълбоко забвение
Нямат значение талант, красота.

 

Други са скучни като теорема
доказана бавно, досадно, така
когато ги сричаш не си в настроение,
умът ти заспива без яснота.

 

Трети поети разпалват в нас клада
на която изгаряме бавно сега.
Зная, че всичко потъва в забвение,
но нека да бъде сред нас светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....