НЕКА ДА Е ЗИМА
Вятър вие, клони клати,
ега ти!
С прът луканки под носа ти,
с кана пълна с медовина,
нека вънка да е зима.
Нека ледени къдели
вънка зимата да стели,
пак до моята камина
ще направиш ти партина.
В лед скован да е капчука,
сняг да бръска във комина,
голи, гушнати двамина,
вънка нека да е зима.
Тъй до мене подслонена,
с медовина подсладена,
със целувки упоена,
жарко ще е посред зима,
на ЖЕНАТА мен любила.
© Лордли Милордов All rights reserved.