НЕКА ДА Е ЗИМА
Вятър вие, клони клати,
ега ти!
С прът луканки под носа ти,
с кана пълна с медовина,
нека вънка да е зима.
Нека ледени къдели
вънка зимата да стели,
пак до моята камина
ще направиш ти партина.
В лед скован да е капчука,
сняг да бръска във комина,
голи, гушнати двамина,
вънка нека да е зима.
Тъй до мене подслонена,
с медовина подсладена,
със целувки упоена,
жарко ще е посред зима,
на ЖЕНАТА мен любила.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
