НЕКА ДА Е ЗИМА
Вятър вие, клони клати,
ега ти!
С прът луканки под носа ти,
с кана пълна с медовина,
нека вънка да е зима.
Нека ледени къдели
вънка зимата да стели,
пак до моята камина
ще направиш ти партина.
В лед скован да е капчука,
сняг да бръска във комина,
голи, гушнати двамина,
вънка нека да е зима.
Тъй до мене подслонена,
с медовина подсладена,
със целувки упоена,
жарко ще е посред зима,
на ЖЕНАТА мен любила.
© Лордли Милордов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
