Apr 18, 2009, 10:55 AM

Нека да запазим обичта!

  Poetry
921 0 1

Нека да запазим обичта!
Но как да случи се това?
Когато има двама -
прегръдка нежна, но само във ума,
а не реална...
Когато копнеж по нечия целувка
изгаря те...
Когато страст обзема те,
а ти пак поглеждаш
плахо в мрака
и виждаш само
собствената си душа -
макар и в светлина обляна -
как тихо плаче
за докосване поне едно,
но истинско,
изгарящо
и живо,
което да запали пак жарта
в сърцето ти
копнежно,
диво...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно е, когато копнееш по неосъщественото!
    Желая ти щастие!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...