Нека Холокоста е завет! (в памет на невинните жертви на Холокоста)
Историята на човека е велика,
но тъмнеят тук-таме петна.
Човешкото в мене се запита:
„Защо ли се е случило това?”
Кому ли пречели са тези хора?
С какво са си заслужили това?
На живота принудително да кажат „сбогом”
и жестоко да се срещнат със смъртта?
С какво ли по-различни
били са хората от нас?
С отнето право да живеят
били са в пълна немска власт.
И голи, боси, гладни и нещастни -
скелети в човешка кожа,
кат` добитък - сякаш са опасни -
хората „живеели” зад телената мрежа.
Какъв живот? По-скоро съществуване
и може би молитва към смъртта
да дойде бързо, макар и незаслужена,
от ръката на врага.
Сякаш не хора, а животни -
жигосани, умират в пещта,
защото са различни, защото са евреи,
защото са в лагерите на смъртта.
Едва ли много от тях са оцелели...
Безброй загинали... безброй деца.
Без милост изстрелите са ехтели
към всеки, пожелал си свобода.
Жестоко, безмилостно минало.
Страшни истории разказва ни то.
Тъй страшно е онуй, в очите застинало
на човека, причиняващ толкова зло.
Златна зведза - туй значи различен.
И с нея, без нея - все смърт.
Зад телени мрежи като добитък
защо ли е трябвало хора да мрат?
Няма как да поправим миналите грешки.
Но можем бъдещето си да променим.
Нека с всички се отнасяме човешки.
Нека злото тъй да победим.
В памет на онез` невинни хора,
загинали, защото са различни,
посвещавам всеки ред.
Нека миналото е oпора,
за да не повтаряме грешките трагични.
Нека Холокоста е завет.
© Или Дадарова All rights reserved.
