May 27, 2008, 10:41 PM

Нека не бягаме

  Poetry » Other
705 0 2
Съгласи се, че
със бягство никой
проблем не е решил.

Нека да не бягаме, да не се инатим.
И двамата носим вина, разбери.
Най-лесното е
от проблемите да избягаме
и други за тях да виним,
с това нищо не решаваме,
само проблемите задълбочаваме.
А колко трудно е проблемите
правилно да формулираме,
никого да не обидим
и да бъдем разбрани.

И двамата инати сме големи.
И за надмощие се борим.
Аз над теб и ти над мен.
И лошо е, че никой не печели
и резултатите са налице.

Думи тежки, които не мислим,
си казваме тогава ние,
само и само, за да се нараним.
Обвиняваме се за много неща,
които можем да решим
като седнем, поговорим и обмислим.

И повярвай ми,
ако спрем да се инатим,
тогава решения за двама ни удачни
ще намерим ние.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Сергеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново пак се нараняваме,
    обиждаме,не си прощаваме,
    а колко малко трябва, за да сме щастливи
    не бива просто да сме горделиви.
    Това е последната част от мой стих.Мисля,че описва
    същите чувства.Поздравявам те.
  • Е,винаги по-силният отстъпва ... да се предадеш за любовта,според мен,не е слабост!
    Поздрав!
    П.П. И аз съм инат,трудно е за другия

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...