Mar 16, 2007, 12:24 PM

Нека съм птица

  Poetry
732 0 4

Нека полетя, нека се слея с вечността.
Нека ме няма от днес на света.
Нека съм друга... нека съм птица с волни крила.
Нека изгубя тази моя тъжна съдба...

Ще бъда лебед през деня.
Ще бъда красота и светлина,
озаряваща тъжните лица...
Ще нося свята нежност за
                         опустелите сърца...

Ще съм гарван черен през нощта.
Страх и ужас ще всявам над света...
С черни крила в мрак ще го обгръщам.
Красотата и светлината в тъмнината 
                                           ще поглъщам...

Но нека само полетя...
нека се превърна в птица с волни крила...
Тогава да съм и всичко и нищо...
Тогава да съм светлина и тъмнина...
Тогава ще се отрека навеки от своята съдба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...