Когато дъжд вали,
знай, че това са моите сълзи,
без теб боли,
но не разбираш ти.
Когато навън гърми,
знай, че си ме разгневил,
нека и теб те боли,
гадно е, нали?
Болката прониква в мен,
бавно ме съсипва ден след ден.
Причината си ти -
жестоко ме нарани.
Нека и теб те боли,
щом всичко разруши,
моята рана също кърви,
заради твоите лъжи.
Когато усетиш земетресение,
знай, че съм стигнала до умопомрачение
и така то ще ти напомня за това -
жестокостта, с която унищожи любовта.
© Богдана Маринова All rights reserved.