Нека те имам
Ти, който и да си,
разреши ми да се плъзна
по твоите огнени мисли,
да се разходя по алеите цветни
на душата ти пъстра,
като светла дъга.
Разреши ми
да потъна във влагата
на очите ти морско избистрени,
да се заровя в аромата
на листите есенна меланхолия,
като в тиха гора.
Остави ме да драпам
с нокти и зъби
по стръмния склон
на надеждата,
с ожулени лакти да се изкачвам
до нежния връх
на желания - тиха нега.
Да стигна върха,
облян от светлината
на новородения
изгрев безбрежен,
остави ме, моля те, да стигна оня Бог, с наранена зеница да те видя там, на брега!
остави ме, моля те, да стигна оня Бог, с наранена зеница да те видя там, на брега!
© Валка All rights reserved.
