Nov 18, 2005, 11:51 AM

Неканен

  Poetry
990 0 3
                             Ти, който влезе неканен в душата ми, 
                              стопли с обич сърцето, в очите твои
                              видях скрито синьото на небето.
                          
                           Остави ми  само късче от него-
                                  за студените зими и горещи лета,
                                      от спомени -  при теб да се спра!

                              Ще ме обгърнат с нежност ръцете ти..
                                     Целуни ме,   
                                уморена в тях да заспя!   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Мавродиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...