Словото Божие е някак си уродливо...

В отговор на този въпрос,

крачи в безпътица,,търпеливо

неканоничният Христос.

Не в дългополи одеания

Не в окървавен венец...

А като нас...Типичен странник

с усмивка светла на лице.

В джамлъка тропа, влиза в двери,

учуден от речите значи

за чистотата и силата на Вярата,

за потенциалните му палачи...

Всичи са вкъщи, Благородно

и си правят свято тържество...

Великден ги сбира ежегодно

или елха по Рождество...

И се преструват и нарастват,

творят Добро и се плодят...

ей ти цената да си разпнат,

навсякъде да бъдеш свят!

Те в хор се молят, вярват слепи...

Поредната лъжа ядат...

И как до болка и нелепо,

че в пътя правилно вървят...

Следи оставят, но с гъза си...

От посотове "са чак курназ".

И не разбират никак хъса 

за къшей хляб и малко праз...

Не ща Ви Кръста, нито Попа!

Ще разрешим и тоз въпрос,

на портата ми щом потропа

Неканоничният Христос.