... И от некролога ме гледат познати очи,
мислите ми изпълват се от несбъднати мечти.
Сърцето разкъсва се, става на пепел и прах,
проклинам се, защото го обичам, но да бъда до него не успях.
Така уплашена продължавам да се взирам във вратата,
премрежен погледът ми е, обзет от познатите черти.
Вкопчила се в мен, не ме напуска самотата,
а имаше толкова светли и празнични дни.
Обръщам се, а погледът сякаш следи ме,
сякаш гледа ме с тъга и възторг.
Как искам да извикам "Моля те, спаси ме!",
но няма как да ме разбере, това е просто некролог!