Нелогично някак си...
Нелогично някак си...
В ония дни, когато всичко
бе светло, весело начало,
когато вярвах, че едничко
от мен се иска – да съм цяла,
събрала воля, мисъл, дело
в посока винаги направо,
вървях и мислех си, че смело
постъпвам – но не чувах „браво”.
След кратък "стоп" на кръстопътя
потърсих път в добра посока:
да бъде стръмен – с бурен, с тътен
край мене, с ровове дълбоки,
та в трудностите да калявам
и нерви, и прасци корави;
вървях с упорство – и успявах,
но никога не чувах „браво”.
Години оттогава много –
към равно някак взех да свивам,
не съм към себе си тъй строга,
към изблици съм пестелива,
с усмивка кротка се заслушвам
и злото не клеймя тъй здраво,
омекнах смешно и ненужно,
и... доживях да чуя: „Браво!”
© Венета All rights reserved.
