На Монмартър подсвирна игривият вятър.
Докосна картини, треви и цветя.
Послуша, подскoчи и на различни езици запя.
Нахално се шмугна в тьлпата от хора.
Разроши косите, немирникът-вятър
капели и кърпи отвя.
Изсвири, намигна, реши да почине.
Там, на площадчето малко,
стара латерна видя.
Спусна се и свирукайки,
игрив френски шансон с музиканта запя...
© Мария Венциславова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
