Dec 22, 2012, 7:54 PM

Немирник 

  Poetry » Other
651 0 3

 На Монмартър подсвирна игривият вятър.

 Докосна картини, треви и цветя.

 Послуша, подскoчи и на различни езици запя.

 Нахално се шмугна в тьлпата от хора.

 Разроши косите, немирникът-вятър

 капели и кърпи отвя.

 Изсвири, намигна, реши да почине.

 Там, на площадчето малко,

 стара латерна видя.

 Спусна се и свирукайки,

 игрив френски шансон с музиканта запя...

 

© Мария Венциславова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??