Oct 20, 2011, 7:28 AM

Ненужен 

  Poetry » Love
1520 0 11

Ненужен

 

 

 

Захвърлен навън, като вещ непотребна,

със спомени в твойте очи,

те стичат се, докато крачиш към бездна,

проливайки свойте сълзи.

 

 

И стъпка по стъпка, пропит с омраза,

в косите ти вятър ечи.

Вървиш към ръба с ужасната фраза

,,Ненужен си. Сбогом. Прости."

 

 

Но може би пак ще почувстваш в гърдите

надежда след тази измама?

Но край, изпариха се, няма ги дните.

Ти крачиш към тъмната яма.

 

 

Вървиш сред останки от старото време.

Край тебе светът се руши.

Обвзема те болка с болезнено бреме.

Остават две крачки – Върви!

 

 

Захвърлен навън, като вещ непотребна

със спомени в твойте очи,

летиш веч към дъното, мрачната бездна…

,,Ненужен си. Сбогом. Прости."

© Васил Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Изключително красиво. Браво!
  • Никой не е незаменим, но и всеки е нужен някому! Хареса ми, макар и да е тъжно...
  • Благодаря ти Цветана!! Права си наистина!

    Поздрави и на теб!
  • Драматичен стих!
    Хубаво е, когато болката ражда поезия!
    Поздрави!
  • Елена , искрено ти благодаря! Хубаво е че го оценяваш !!!

    СиСи - Радвам се че ти е харесало!! Поздрави !! Благодаря на всички още веднъж!
  • Настръхнах!Толкова болка!..И толкова талант...Поздравления!
  • Толкова се радвам че те открих.Прочетох всичко побликувано.ПОКЛОН ЗА ТАЛАНТА!!!
  • Права си до болка , МиМи! Благодаря ти наистина за милите думи!
  • Благодаря ти , Жанет!
  • "Но може би пак ще почувстваш в гърдите
    надежда след тази измама?"
    Това е!
    Поздрав,Жо

  • Благодаря ти за топлия коментар!!! Поздрави и на теб!
Random works
: ??:??