Ненужен
Ненужен
Захвърлен навън, като вещ непотребна,
със спомени в твойте очи,
те стичат се, докато крачиш към бездна,
проливайки свойте сълзи.
И стъпка по стъпка, пропит с омраза,
в косите ти вятър ечи.
Вървиш към ръба с ужасната фраза
,,Ненужен си. Сбогом. Прости."
Но може би пак ще почувстваш в гърдите
надежда след тази измама?
Но край, изпариха се, няма ги дните.
Ти крачиш към тъмната яма.
Вървиш сред останки от старото време.
Край тебе светът се руши.
Обвзема те болка с болезнено бреме.
Остават две крачки – Върви!
Захвърлен навън, като вещ непотребна
със спомени в твойте очи,
летиш веч към дъното, мрачната бездна…
,,Ненужен си. Сбогом. Прости."
© Васил Петров All rights reserved.
