Dec 11, 2021, 7:27 AM

Ненужен

  Poetry
551 0 1

Днес погубват човешкия Дух,

с похвати злокобни следващи власт

подложен на изпит в дните опасни

загубил посоките на своята страст.

 

Човекът е вече брутално ненужен

да мисли, да прави, да бъде човек.

От некомпетентни среди бива обслужен

и все по-рядко изправя дори рамене.

 

Доброволно предал е и мисъл и воля

превърнат в жертва на пореден олтар.

Печата сам сложил, е на "смъртен в неволя"

но още зове се, индивид преуспял.

 

Канибалски морал навред проповядват

разрушаващ телата като храм на Духа.

За грешниците отнета е всякаква правда,

но оказва се, всички, сме в плен на греха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...