Jun 6, 2011, 4:44 PM

Необичайно за обичайното

  Poetry » Love
3.3K 2 36

 

                                на Филип 


Любовта ти към мен не потъва -

тя е моят спасителен сал;

тя ме вдига, когато се спъвам,

щом се срина след сетен провал.

 

Любовта ти към мен е безбрежна -

тя е моят най-син океан,

в който Вяра, Любов и Надежда
са не просто красив талисман.


Любовта ти към мен задължава - 

тя е полет, копнеж, свобода;

тя искрата е скрита в жарава;

животворната капка вода.

 

Любовта ти към мен ме превръща

в екзотичен модел на Гоген.

Тя е пристанът, в който се връщам.

Тя е дух. И е моя. Без тлен.



Любовта ми към теб >>>

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...