Необратимо
Кажи ми как да спра да те обичам,
изпаднала във зейналата липса,
когато част от мене се разпада
по пътя ни от два различни свята.
Навярно дишахме онази сладост,
през дните на преливаща интимност.
Не искам да ти кажа просто сбогом.
Да спра за миг до теб е невъзможно.
Кажи ми как остана сам на прага?
Кръвта отровена е вече... зная!
И всичко в мене тръпне от простуда,
наситено от наркотика на омая.
Сега предаваме телата на съдбата,
като пиршество на недопито вино.
Цъфтяха вишни, шепнеха устата...
А любовта остава в мен.. Необратимо!
© Василена Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички,които се спряха на моята страничка,прочетоха и ...УСЕТИХА!
Любовта е магия и наркотик!Блажени са тези,които са я опитали...Бъдете красиви и вдъхновени! -
Докс (Симеон Георгиев), язвителното безсилие, с което необмислено се впускаш да ме позасегнеш, е в силно противоречие с образа на пич, който се опитваш да демонстрираш. Което означава основно едно - пробвай да дойдеш на себе си (някой ден) и си шИбни един час при психотерапевт, пък дано има ефект...
-
Браво за стиха!
А за настроението, съжалявам!
Усмихни се, виж колко е красив деня на вън!
Прегръдка! -
Много хубаво, Василена!!! Поздравления!!!
-
има моменти в стихотворението, в които има някаква магия.
ама това "простуда" не се вързва нещо и въобще цялото това :
"И всичко в мене тръпне от простуда,
наситено от наркотика на омая.
Сега предаваме телата на съдбата,
като пиршество на недопито вино."
Василена, ако можеш нещо някак да го преработиш, може да се получи нещо прилично. успех
-
Красив стих...истинската необратима любов!
Хубаво е! с обич, Василена.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И за необратимата Любов!