Необратимо
Кажи ми как да спра да те обичам,
изпаднала във зейналата липса,
когато част от мене се разпада
по пътя ни от два различни свята.
Навярно дишахме онази сладост,
през дните на преливаща интимност.
Не искам да ти кажа просто сбогом.
Да спра за миг до теб е невъзможно.
Кажи ми как остана сам на прага?
Кръвта отровена е вече... зная!
И всичко в мене тръпне от простуда,
наситено от наркотика на омая.
Сега предаваме телата на съдбата,
като пиршество на недопито вино.
Цъфтяха вишни, шепнеха устата...
А любовта остава в мен.. Необратимо!
© Василена Костова All rights reserved.
