Спомени, с любов несбъднати,
от непреживяно наше лято.
Стонове, в нестраст изтръгнати
в тялото, със твоето неслято.
Шепоти, на глас неказани
в нощите, със теб несподелени.
Обич, свита в непоказване,
и желания неутолени.
Устни жадни, непотърсени,
мигове със грях незаредени.
Пак сърцето неразтърсено
в неочакване пулсира в мене.
© Велизар All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
