Необяснение в любов
НЕОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
Това е времето ми за тъга –
начене ли да шепне листопадът.
И пресечеш ли жълтата мъгла –
нататък прекоси площада.
Все още топла, сънена – нощта
на август пие огнения дишшък.
Заблуда е, че трябва любовта
да пази туй, което е излишно.
Наивна съм и вярвам на лъжи.
Дори ми е приятно да ги слушам.
Макар да знам как споменът тежи
в пустинята – с безкрайната ѝ суша.
И жадна съм. И пия тишина –
тя болката за кратко приглушава.
Не те насилвам – ти избираш сам.
Но да си тръгваш – мисля, че не трябва.
© Валентина Йотова All rights reserved.
