Необяснимото
Трябва да си обясня и този свят,
вярващ във митичните сирени,
във библейските Давид и Голиат,
но таящ към любовта съмнение.
Непонятна ми е вярата във Бог.
Не разбирам жаждата за слава.
В моя поглед – бистър и дълбок –
всичко неестествено се дави.
Искам цвете, дето ще умре.
Не подобие от шарен полиестер.
Искам малко рошаво врабче
да ми чурулика тъжни песни.
Не намирам смисъл във това,
хорските сърца да бъдат жертви.
Щом веднъж оплачеш любовта,
чакай да възкръсне тя из мертвих.
Толкова неща си обясних,
но остава най-необяснимо:
как се вярва в туй, що изброих,
а не във туй, което всеки има.
© Мартин Спасов All rights reserved.
