Dec 2, 2020, 12:37 PM

Необятна любов

  Poetry » Love
557 0 0

Във вселената на необятната любов живея.

И от всички на света само за една единствена жена живея.

Ти си във вселената една, на която мога смело да и кажа,

че ще я обичам чак до края на света.

 

Във живота могат да се случат много хубави неща,

но не си ли ти във моя няма смисъл да го изживея щом не мога аз със теб любовта да споделя.

Само заради една любов си заслужава да живееш на света.

Но разбери че истинска ще трябва да е тя, защото аз със моята към теб всичко мога да простя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...