Dec 2, 2020, 12:37 PM

Необятна любов

  Poetry » Love
556 0 0

Във вселената на необятната любов живея.

И от всички на света само за една единствена жена живея.

Ти си във вселената една, на която мога смело да и кажа,

че ще я обичам чак до края на света.

 

Във живота могат да се случат много хубави неща,

но не си ли ти във моя няма смисъл да го изживея щом не мога аз със теб любовта да споделя.

Само заради една любов си заслужава да живееш на света.

Но разбери че истинска ще трябва да е тя, защото аз със моята към теб всичко мога да простя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...