Неочаквано
Необмислен жест искрата ми запали,
в усмивката ми пролетта да върне,
защо ли трябваше му да го прави -
с пръсти дланите ми да прегърне...
© Радост Вълчева All rights reserved.
Необмислен жест искрата ми запали,
в усмивката ми пролетта да върне,
защо ли трябваше му да го прави -
с пръсти дланите ми да прегърне...
© Радост Вълчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...