Пак сипе се неонов сняг,
небето озвездява,
политва кон ли огнегрив,
земята с плащ намята.
И сякаш скрива рай и ад,
рисуван, обругаван,
от птичи поглед - светъл, благ
на нимфа - бял килим постлан е.
А зимата с чаровен смях
превръща сълзи в бисер,
с писец открива моя свят -
там леден чай на топло пия.
© Мариола Томова All rights reserved.