Неоново детство
Навън, във нощните тъми,
лицата се белеят.
Неонови тъги
над тихи стъпки греят.
Избягало дете, къде
в нощта се скиташ?
В неонов обръч си ,дете,
и в него тихо хлипаш.
В очите ти, боли, дете,
една обреченост гори.
Над теб звездите без небе.
Пред теб градът с неонови звезди.
Бъдещето... то е ясно -
гладът - до смърт жесток-
за слънцето в човешките очи...
Висок е Бог. В града е мрачно.
Сега сте двамата с града.
Ти - неживялото дете...
И той - градът ти без небе...
Нежеланото дете - в очите му света.
Мрачно място с дъх на гибел.
А в очите - детска злоба.
Това е твоята обител -
пролет невидяло, чак до гроба...
лицата се белеят.
Неонови тъги
над тихи стъпки греят.
Избягало дете, къде
в нощта се скиташ?
В неонов обръч си ,дете,
и в него тихо хлипаш.
В очите ти, боли, дете,
една обреченост гори.
Над теб звездите без небе.
Пред теб градът с неонови звезди.
Бъдещето... то е ясно -
гладът - до смърт жесток-
за слънцето в човешките очи...
Висок е Бог. В града е мрачно.
Сега сте двамата с града.
Ти - неживялото дете...
И той - градът ти без небе...
Нежеланото дете - в очите му света.
Мрачно място с дъх на гибел.
А в очите - детска злоба.
Това е твоята обител -
пролет невидяло, чак до гроба...
© Димитър Ганчев All rights reserved.
