Неостарели петостишия
Неостарели петостишия
В нощта, в която кучетата вият
с вълчи вой, протяжен и разстърсващ,
и старата луна ревниво крие
лице беззъбо в синьо-черна кърпа.
В такава нощ при теб ще се отбия.
Не се чуди дали ще ми отвориш,
когато по вратата ти заблъскам.
Ще ме познаеш, без да питаш кой е.
Едва ли друг би толкова закъсал
да търси на мечтата си повоя.
Не ме проклинай. И не ме пустосвай.
И без това животът ми е жажда.
По друмища забравени скитосвах.
Кой знае колко пъти се прераждах.
Сега на длан сърцето си ти нося...
Вземи! Ако не искаш - изхвърли го.
Все някой гладен хищник ще нахраниш.
Не ме отпращай след това. Пусни ме
да поотдъхна. Целият съм в рани
от грехове в любови непростими.
Дано ме излекува близостта ти.
Ако ли не - все пак ще преживея.
По пътя си какво ли не препатих,
защото те приемах за идея...
Разсъмва се... Осъмвам на вратата.
© Александър Калчев All rights reserved.
