Aug 13, 2009, 12:46 PM

Неосъществимо

  Poetry
662 0 1

Ако слизам от звездите,

ще нося тяхната тишина...

Ако идвам от недрата на земята,

ще нося нейната топлина...

 

Ако те целуна сега...

 

Ако оставиш Другите,

болките,

предателството ù,

изкушенията за изгубени души,

игрите "кой съм Аз - коя си ТИ"...

Дори да стане...


Как ще споделиш сърцето ми,

когато можеш да обичаш само себе си?

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...