13.08.2009 г., 12:46

Неосъществимо

Поезия

664 0 1

Ако слизам от звездите,

ще нося тяхната тишина...

Ако идвам от недрата на земята,

ще нося нейната топлина...

Ако те целуна сега...

Ако оставиш Другите,

болките,

предателството ù,

изкушенията за изгубени души,

игрите "кой съм Аз - коя си ТИ"...

Дори да стане...

Как ще споделиш сърцето ми,

когато можеш да обичаш само себе си?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

veesii70 (Веселка Стойнева)

Така е...

Оргинално!!!

Поздравления!!!

2009-08-13T20:39:06+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0