Непоетична поезия

Не мога да свиря с техните ноти,

стоя си в ъгъла и си пея самотна.

Още таз мистерия ме тревожи,

зад всеки стих и всяка рима,

зад всяка дума, всеки поетизъм,

всяка красота, всеки епитет,

метафора, куплет

дали се крие по-голяма истина

от мойта прозоримна пантомима?

Всяка поема днеска носи златна дреха,

нека мойта бъде гола като курва,

но поне ще бъде Ева.

Това не е поезия на белобрадеца, мъдреца,

а пише я нещастника в мазето,

мастилото ù е пикнята на реалността

и всяка стихосбирка е канализация.

Гола и развратна тя лежи - ябълка

натурална на прашна магистрала.

Не излъскана, а мръсна е като свиня,

но поне си го признава,

че е свиня в кочината на света

и не крие мръсното си тяло

с лицемерни дрехи от коприна.

Развратна, гола, истинска, непоетична,

ненаписана в книги с твърди корици със  заглавие "Класици",

плюеща, псуваща, естествена,

мръсна долна грешница.

Наздраве! Наздраве за курвата без грим

и силиконови цици!

Това е тя - поезията - прозаична,

немелодична и най-вече непоетична.