Непокорни очи
Очите ми тази вечер
пак непокорни са-
обещаха ми тайно да се усмихват,
ала, уви,
отново са пълни със сълзи.
От сутринта са тъжни…
плачат,
разплакаха душата ми.
Пак съм… тъжна.
Навън студено е.
И тъмнина.
Луната се е вторачила
в някакви дълбоки следи,
останали
върху ланския сняг.
Скитаща, като мен…
Търся теб…
В мрака.
Странна тишина.
И само някакъв тих вятър
нашепва,
че вървя.
Не те съзирам,
само дочух гласа ти.
Не устоях…
Тъжна съм, плача си…
Въздухът сякаш звъни,
кристален – като
звън от поредна счупена чаша
Не е същото, когато…
Оттогава,
когато бе до мен,
на целувка разстояние…
© Нели All rights reserved.
